Грейс Слик – гласът, който разтърси психеделичния рок

Преди „White Rabbit“ да се превърне в химн на психеделичната епоха, Грейс Слик е модел в Сан Франциско, който търси нещо по-шумно и по-свободно от подиума. На 30 октомври 1939 г. в Чикаго се ражда Грейс Барнет Уинг – жената, чийто нисък и мощен глас ще се превърне в един от символите на американския рок.

През 1965 г. тя създава The Great Society заедно със съпруга си Джери Слик и брат му Дарби Слик. Групата се движи в същата музикална среда на Сан Франциско, от която излиза Jefferson Airplane. Когато вокалистката Сигни Андерсън напуска Jefferson Airplane, Слик заема мястото ѝ през 1966 г. и влиза в състава в решаващ момент от развитието му.

Двете песни, които променят всичко

Първият албум на Jefferson Airplane с Грейс Слик е „Surrealistic Pillow“, издаден през 1967 г. Той достига трето място в Billboard 200 и превръща групата в едно от лицата на психеделичния рок. В него са двете песни, с които името на Слик остава завинаги свързано.

„Somebody to Love“ е написана от Дарби Слик, а Грейс я пренася от репертоара на The Great Society в Jefferson Airplane. Песента достига пето място в американската класация за сингли. „White Rabbit“ е авторска композиция на Грейс Слик – кратка, напрегната и изградена върху образи от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол. Сингълът стига до осмо място и се превръща в милионен хит.

В интервю за „Гардиън“ Слик казва за песента: „Тази песен все още ми плаща сметките. Добра песен е.“

От Уудсток до Jefferson Starship

С Jefferson Airplane Грейс Слик участва във фестивала Monterey Pop през 1967 г. и на Уудсток през 1969 г. Групата записва още „After Bathing at Baxter’s“, „Crown of Creation“, „Volunteers“, „Bark“ и „Long John Silver“, а нейният състав се превръща в един от най-разпознаваемите в американската рок сцена на 60-те години.

След разпадането на Jefferson Airplane Слик и китаристът Пол Кантнър продължават съвместната си работа. През 1974 г. те създават Jefferson Starship. Албумът „Red Octopus“ от 1975 г. оглавява Billboard 200, а групата се утвърждава като една от водещите рок формации на следващото десетилетие.

По-късно Слик участва и в Starship – формацията, която записва „We Built This City“. Така кариерата ѝ преминава от суровия психеделичен рок на Сан Франциско към по-радиофоничното звучене на 80-те години.

Глас, който остава

Грейс Слик прекратява концертните си изяви в края на 80-те години и насочва вниманието си към живописта. През 1996 г. Jefferson Airplane е приет в Залата на славата на рокендрола, а през 2016 г. групата получава награда „Грами“ за цялостен принос.

Влиянието на Слик не се изчерпва с две песни или с една група. Тя е сред жените, които променят представата за ролята на вокалистката в рок музиката – не като фон или украшение, а като водеща сила с авторски глас, сценично присъствие и собствена позиция.

Източници: biography.com, latimes.com, theguardian.com